Закон за защитените територии



23 октомври 2008


Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 98 от 12.11.1999 г., в сила от 12.11.1999 г., изм. и доп., бр. 28 от 4.04.2000 г., изм., бр. 48 от 13.06.2000 г., доп., бр. 78 от 26.09.2000 г., изм., бр. 23 от 1.03.2002 г.,

кн. 12/98 г., стр. 267; кн. 5/2000 г., стр. 73; кн. 10/2000 г., стр. 43

т. 5, р. 4, № 417

 

            Глава първа

            ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

            Раздел I

            Категории защитени територии

            Чл. 1.  С този закон се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление.

            Чл. 2.  (1) Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото.

            (2) Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.

            Чл. 3.  Държавата изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Република България е страна.

            Чл. 4.  (1) (Предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от закона.

            (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Опазването и ползването на лечебните растения в защитените територии се уреждат с отделен закон.

            Чл. 5.  Категориите защитени територии са:

            1.  резерват;

            2.  национален парк;

            3.  природна забележителност;

            4.  поддържан резерват;

            5.  природен парк;

            6.  защитена местност.

            Чл. 6.  (1) В защитените територии се включват гори, земи и водни площи.

            (2) Населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях.

            (3) Паметниците на културата, попадащи в границите на защитените територии, запазват режимите си на опазване и ползване, определени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите.

            (4) Защитени територии, които към момента на влизане в сила на закона попадат в границите на населени места, запазват статута си като се категоризират по този закон.

            Чл. 7.  Разпоредбите на този закон се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях.

            Раздел II

            Собственост

            Чл. 8.  (1) Парковете с национално значение, посочени в приложение № 1, и природните резервати, посочени в приложение № 2, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост, са изключителна държавна собственост.

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Парковете с национално значение са територии по чл. 5, т. 2, които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания и имат площ над 1000 хектара.  В границите им не влизат селища и селищни образувания.

            (3) Природните резервати са територии по чл. 5, т. 1 и 4, включващи образци на естествени екосистеми, опазването на които изключва всякаква или допуска минимална човешка намеса.

            Чл. 9.  (1) При увеличаване на площта или при включване на нови защитени територии в приложенията по чл. 8, ал. 1 горите, земите и водните площи - собственост на физически и юридически лица и частна общинска собственост, се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост.

            (2) Извън случаите по ал. 1 обявяването на защитените територии не променя собствеността на горите, земите и водните площи в тях.

            Чл. 10.  (1) Собствеността на държавата, която не е изключителна държавна собственост, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в защитените територии по този закон, е публична.

            (2) Чужди държави, чужди граждани и чуждестранни юридически лица не могат да притежават право на собственост върху гори, земи и водни площи в защитени територии.

            (3) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху гори, земи и водни площи в защитени територии.

            Чл. 11.  Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.

            Чл. 12.  (1) Разпоредителни сделки с недвижими имоти в землища, в които има защитени територии, се извършват след представяне на писмена декларация от прехвърлителя дали имотът попада в защитената територия.

            (2) Приобретателите на имоти по ал. 1 декларират при прехвърлянето, че са запознати с режима на дейностите в защитената територия.

            (3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на правосъдието.

            (4) Лицата по ал. 2 уведомяват регионалните органи на Министерството на околната среда и водите за настъпилата промяна на собствеността в 14-дневен срок от придобиване на правото на собственост.

            Чл. 13.  (1) Строителството, поддържането и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти, независимо от изискванията по други закони.

            (2) Строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след писмено съгласие на Министерството на околната среда и водите, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.

            Чл. 14.  (1) Собствениците и ползвателите на гори и земи в защитени територии не могат да ограничават движението по пътищата и по маркираните пътеки, минаващи през имотите им.

            (2) Лицата по ал. 1 не могат да ограждат имотите си в защитените територии, с изключение на сградите и прилежащите към тях дворни места, както и на младите горски насаждения.

            (3) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се отнасят за обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.

            (4) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2000 г.) Заграждане на площи в защитени територии, без тези в резерватите и националните паркове, се допуска за изграждане на бази за развъждане на дивеч след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

            Чл. 15.  По искане на органите на Министерството на околната среда и водите или Министерството на земеделието и горите - съобразно тяхната компетентност, собствениците и ползвателите са длъжни да осигуряват свободен достъп в имотите си, с изключение на жилищните сгради, за извършване на необходимите проучвания, измервания и проверки, както и за извършване на поддържащи и възстановителни дейности, предвидени по реда на този закон, в заповедите за обявяване на защитените територии и плановете за управлението им.

            Глава втора

            ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И РЕЖИМ НА ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ

     ТЕРИТОРИИ

            Раздел I

            Резервати

            Чл. 16.  (1) За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.

            (2) Резерватите се управляват с цел:

            1.  запазване на естествения им характер;

            2.  научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг;

            3.  опазване на генетичните ресурси;

            4.  запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове;

            5.  развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.

            Чл. 17.  (1) В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

            1.  тяхната охрана;

            2.  посещения с научна цел;

            3.  преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;

            4.  събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;

            5.  (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25 на сто вследствие на природни бедствия и каламитети.

            (2) Пътеките по ал. 1, т. 3 се определят със заповед на министъра на околната среда и водите.

            (3) Посещенията по ал. 1, т. 2 и 4 се осъществяват с разрешение от Министерството на околната среда и водите.

            (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Санитарните мероприятия по ал. 1, т. 5 се извършват с разрешение от Министерството на околната среда и водите, издадено след положително научно становище от Българската академия на науките.

            Раздел II

            Национални паркове

            Чл. 18.  (1) За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

            (2) Националните паркове се управляват с цел:

            1.  поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;

            2.  опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;

            3.  предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;

            4.  създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3.

            Чл. 19.  В националните паркове се обособяват следните зони:

            1.  резервати и поддържани резервати;

            2.  туристическа зона;

            3.  зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения;

            4.  други зони съобразно конкретните условия в парковете.

            Чл. 20.  Резерватите и поддържаните резервати, попадащи в границите на националните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.

            Чл. 21.  В националните паркове се забраняват:

            1.  (изм. - ДВ, бр. 48 от 2000 г.) строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;

            2.  производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи;

            3.  извеждане на голи сечи;

            4.  използване на изкуствени торове и други химически средства;

            5.  внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;

            6.  паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата;

            7.  събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места;

            8.  събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;

            9.  нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии;

            10.  дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове;

            11.  спортен риболов и риборазвъждане на определени места;

            12.  замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;

            13.  бивакуване и палене на огън извън определените места;

            14.  намеса в биологичното разнообразие;

            15.  (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;

            16.  други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.

            Чл. 22.  Зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им.

            Раздел III

            Природни забележителности

            Чл. 23.  (1) За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата.

            (2) Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености.

            (3) Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им.

            Чл. 24.  В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

            Чл. 25.  Мерки за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности се допускат с разрешение на Министерството на околната среда и водите съгласувано със собствениците на природните забележителности и други заинтересовани институции.

            Раздел IV

            Поддържани резервати

            Чл. 26.  (1) За поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им.

            (2) Поддържаните резервати се управляват с цел:

            1.  поддържане на природния им характер;

            2.  научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг;

            3.  възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им;

            4.  опазване на генетичните ресурси.

            Чл. 27.  (1) В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

            1.  тяхната охрана;

            2.  посещения с научна цел;

            3.  преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;

            4.  събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места;

            5.  провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки.

            (2) Дейностите по ал. 1, т. 5 се определят в плана за управление на поддържаните резервати.

            Чл. 28.  За поддържаните резервати се прилагат разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3.

            Раздел V

            Природни паркове

            Чл. 29.  (1) За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

            (2) Природните паркове се управляват с цел:

            1.  поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;

            2.  предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;

            3.  устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм.

            Чл. 30.  (1) В границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда.

            (2) Защитените територии от други категории, попадащи в границите на природните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.

            Чл. 31.  В природните паркове се забраняват:

            1.  извеждане на голи сечи във високостеблени гори, с изключение на тополовите, а в издънкови гори - с площ по-голяма от 3 хектара;

            2.  внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;

            3.  паша на кози освен на определени за това места;

            4.  събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;

            5.  замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;

            6.  бивакуване и палене на огън извън определените места;

            7.  добив на полезни изкопаеми по открит способ;

            8.  (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) добив и първична преработка (обогатяване) на метални полезни изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и цианиди;

            9.  (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти;

            10.  (предишна т. 9, доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;

            11.  (предишна т. 10 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) добив на ресурси от морето чрез драгиране и тралиране;

            12.  (предишна т. 11 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и с плана за управление.

            Чл. 32.  (1) За природните паркове се прилагат разпоредбите на чл. 19 и 22.

            (2) За природните паркове или части от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 1, ако са приети с плановете за управление, утвърдени от Министерския съвет.

            Раздел VI

            Защитени местности

            Чл. 33.  (1) За защитени местности се обявяват:

            1.  територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата;

            2.  местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества.

            (2) Защитените местности се управляват с цел:

            1.  запазване на компонентите на ландшафта;

            2.  опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата - обект на защита;

            3.  предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг;

            4.  предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване.

            Чл. 34.  В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.

            Глава трета

            ОБЯВЯВАНЕ И ПРОМЕНИ В ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

            Чл. 35.  Обявяването и промените в защитените територии се извършват от министъра на околната среда и водите.

            Чл. 36.  (1) Предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии - и от всички заинтересовани физически и юридически лица.

            (2) Предложенията по ал. 1 се внасят в Министерството на околната среда и водите, което се произнася за тяхната целесъобразност, в съответствие с критериите, посочени в този закон, в срок един месец.

            (3) Министерството на околната среда и водите съставя или възлага съставянето на документация за обявяване на защитената територия.

            (4) Документацията по ал. 3 съдържа:

            1.  обосновка;

            2.  картен материал;

            3.  площно разпределение на горите, земите и водните площи;

            4.  проект на заповед за обявяване.

            (5) Министерството на земеделието и горите и общините предоставят на Министерството на околната среда и водите данни по ал. 4, т. 2 и 3.

            Чл. 37.  Министерството на околната среда и водите организира обществено обсъждане на предложенията за обявяване на национални и природни паркове, на резервати и поддържани резервати.  В общественото обсъждане се канят представители на общините, областните управители, местните заинтересовани екологични и обществени организации и други заинтересовани представители на министерства, ведомства, научни и академични институти.  За становищата и предложенията от общественото обсъждане се води протокол.

            Чл. 38.  (1) В срок до една година от постъпване на предложението за обявяване на национален и природен парк и в срок до шест месеца за другите категории защитени територии министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице назначава комисия.

            (2) В комисията по ал. 1 се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на общините, на собственици на гори, земи и водни площи и съответните областни управители.

            (3) Комисията по ал. 1 взема решение за приемане на предложението и подготвя проект на заповед за обявяване или не приема предложението.

            Чл. 39.  (1) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на защитената територия съгласно предложението на комисията по чл. 38.

            (2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

            1.  основанието;

            2.  основните цели;

            3.  категорията;

            4.  наименованието;

            5.  площното разпределение на горите, земите и водните площи;

            6.  режимът на основните дейности в защитената територия.

            Чл. 40.  (1) При обявяване на национален парк или резерват по предложение на министъра на околната среда и водите Министерският съвет внася в Народното събрание проект за закон за изменение и допълнение на този закон.

            (2) Заповедта за обявяване на национален парк или резерват влиза в сила след приемането на закона по ал. 1.

            Чл. 41.  Промените в защитените територии са:

            1.  заличаване;

            2.  увеличаване на площта;

            3.  намаляване на площта;

            4.  прекатегоризиране;

            5.  промени в режима на дейностите.

            Чл. 42.  (1) Промените по чл. 41, т. 1, 2 и 3 се извършват при спазване на същите процедури, както при обявяването на защитени територии.

            (2) Промените по чл. 41, т. 4 се извършват след съгласуване със заинтересованите държавни органи.

            (3) Промените по чл. 41, т. 5 се извършват след съгласуване със собствениците на гори, земи и водни площи и със заинтересованите държавни органи.

            (4) Промените по чл. 41, т. 1 се извършват само когато защитените територии са напълно и необратимо унищожени или увредени, не изпълняват предназначението си и не могат да бъдат прекатегоризирани.

            (5) За промените по чл. 41 министърът на околната среда и водите издава заповед.

            Чл. 43.  Заповедите по чл. 39, ал. 1 и по чл. 42, ал. 5 се обнародват в "Държавен вестник".

Източник: Държавен вестник



Фирми Продукти Услуги
Основни категории
 
Призма 50 ООД
Фирма Призма специализира своята дейност в областта на Противопожарните Водни Помпени Системи. Задачата ни е да наложим...

 
ММС Инк ЕООД
ММС Инк е оторизиран дистрибутор на DAIKIN Япония и FRICO Швеция. Пълен инженеринг на климатизация, вентилация, отопление,...

 
Строй Тис ЕООД
Строително-монтажна дейност - жилищно, обществено, промишлено строителство; подземно строителство, хидротехническо...

 
Крисметал ООД
Промишлена арматура - тръби, фитинги, филтри, редуциращи и предпазни вентили, кондензни гърнета, задвижващи механизми,...