Първите одити по САПАРД приключват през октомври

Разговор с Меглена Плугчиева – вицепремиер по Европейските въпроси

Госпожо Плугчиева, при завръщането си в България се сблъскахте най-напред с липсата на административен капацитет. Какво е направено в тези няколко месеца?

Административният капацитет е ключова тема и аз съм дълбоко убедена, че ако генерално не решим този въпрос, няма да имаме успех. С Постановление на Министерски съвет въведохме бонусна система и двойни заплати за работещите с европейските фондове. Останалата администрация, ангажирана с еврофондовете (юристи, служби от общата администрация), също има възможност да бъде подпомагана и стимулирана по линия на бонусната система.

Другата голяма задача е свързана с обучението на различните звена в администрацията – от младши експерт нагоре. Конкурсът за набиране на младши експерти е инициатива на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР), провеждаща се под патронажа на министър-председателя Сергей Станишев. Това са основните стъпки, които трябва да продължат като политика на правителството.
Вярно е, че в последните две години доста от квалифицираните хора в администрацията са напуснали и са отишли в частния бизнес. Това обезкървяване не бива да продължи и затова се правят стъпки за стабилизиране на администрацията. В този аспект трябва специално внимание да се обърне и на общинските администрации.

Как ще възвърнем доверието в програма САПАРД например?

Проблеми за съжаление има доста. В момента работим изключително активно по ФАР, за да се опитаме да възстановим акредитацията на двете изпълнителни агенции. Тази седмица ще изпратим в Главна дирекция „Разширяване” в Брюксел пакета с документи по отношение на агенциите по ФАР. По ФАР окончателните си доклади ще предоставят и външните одиторски фирми “Делойт” и КРМG.

Какво се промени след преобразуването на Пътния фонд в Национална агенция “Пътна инфраструктура”? Доволни ли сте от работата на новото звено?

Незадоволителен е напредъкът в работата на Национална агенция „Пътна инфраструктура” (НАПИ) и има закъснение в управлението на проектите по ФАР и ИСПА. Бави се подготовката на апликационните форми по Оперативна програма „Транспорт” и дейността по автомагистралите „Струма”, „Марица” и „Люлин”. Създаден е екип, който ще прилага ежеседмичен мониторинг върху работата на НАПИ. В състава му влизат зам.-министри на МФ (Министерство на финасите), МРРБ и на МТ, както и директорът на дирекция „Координация и контрол върху дейностите по управлението на средствата от Европейския съюз” в МС.

По Фонд „Рибарство” трябва да споделя, че също темпото е незадоволително. В земеделието, по програма САПАРД, се работи активно по изпълнение на плана за действие, който беше съгласуван с Европейската комисия (ЕК). Първите одитни проверки приключват в средата на октомври. Амбицията е да се възстанови действието на най-общо казано предприсъединителните програми.

На каква сума възлизат сключените договори през последните месеци по оперативните програми?

За времето от началото на май до 30 септември 2008 г. са сключени 1489 договора на стойност 1.2 млрд. лв. Обемът на плащанията е удвоен и ако през май са били на стойност по-малко от пет милиона евро, то в края на миналия месец сумата вече е нараснала на 10.5 млн. EUR. Има положителна промяна в посока комуникация, координация и контрол при работата по оперативните програми на ЕС.

Оценките за съответствие по три от оперативните програми, направени от централния одитен орган, вече са готови и изпратени в ЕК. Това са Оперативните програми „Конкурентоспособност”, „Човешки ресурси” и „Административен капацитет”. По останалите четири програми в момента тече оценката на съответствие, която приключва на 7 ноември 2008 г. Оценката за съответствие тепърва стартира в Агенцията по рибарство и аквакултури. По Оперативна програма „Околна среда” пък има най-малко сключени договори през последните четири месеца от всички останали – само девет договора на стойност 1.4 млн. лв., но е постигнат и напредък.

Оптимист ли сте в този план на мисли?

Оптимист съм и по принцип, и по задължение, и по природа. Но то с оптимизъм само не става. Става със свършена работа и трябва да се научим да не работим хаотично и на парче. Това касае всички. Трябва да има ред и дисциплина, постоянство и последователност. Всички споделяме колко сме доволни, когато отидем в Германия и какъв бил успехът. Ключът към успеха е именно в това може би прозаично постоянство, отговорност и ред. Ние се опитваме с шмекерии, непостоянство и импровизации – затова няма как да имаме успех.

За мен е важно да няма дискриминация на едни общини за сметка на други. България не е само София, а е и Пловдив, Варна и всички тези по-малки общини, които също имат нужда от подкрепа.

Столичния кмет Бойко Борисов заплаши, че ще стовари балите с боклук в центъра на София, защото не издавате апликационна форма. Има ли срокове, в които трябва да представите документа?

Виждам как без познаване се коментират въпросите. Апликационната форма се готви от фирмата консултант на общината, а впоследствие местната власт я внася в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). След това трябва да се изпълнят определени процедури, за да се изпрати в Европейската комисия. Обявените срокове са до 15 октомври.

Апликационна форма не е постъпила, така че, за да няма спекулации, защото темата е дълга, предвиждам информацията и стъпките да се качат в интернет страницата на МОСВ. Така че този дребен и евтин популизъм е несериозен. Колкото по-малко се политизира проблемът, толкова по-добре. Освен в София, в още 55 общини в България има нужда да бъдат изградени регионални депа за твърди битови отпадъци. Така че има какво да се върши и енергията да се вплита в реални действия, а не в евтин популизъм.