Начало ›Интервюта ›При земетресение най-рискови са сградите, строени без проект

При земетресение най-рискови са сградите, строени без проект

Интервю със ст.н.с. д-р Светослав Симеонов, директор на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство на БАН

01.12.2008 г.

При земетресение най-рискови са сградите, строени без проект


- Г-н Симеонов, кои типове сгради са най-рискови?

- Най-рискови са сградите, които са строени без проект. У нас, за съжаление, има много такива - най-вече в селските райони. При тях и дума не може да става за сеизмично осигуряване. Обикновено нямат носещи елементи за поемане на хоризонталните сеизмични сили - стоманобетонни шайби, колони и пояси. Тези сгради са рискови дори  при земетресения с параметри, по-ниски от проектните за съответния район.
Опасности крият и сградите, в които са правени нерегламентирани преустройства в партерните етажи, най-вече в централните зони на големите български градове. Бих посъветвал собствениците да бъдат изключително внимателни, когато дават съгласието си за преустройства. Уместно е да потърсят съвет от специалист.
Проблеми биха могли да съществуват и при сгради, които не са осигурявани за земетръс, но това по принцип не е правило. За информация, първите противоземетръсни норми у нас влизат в сила през 1957 г. Усъвършенствани са през 1964, 1977 и 1987 г. През миналата година влезе в сила Наредба №2 за проектиране на съоръжения в земетръсни райони, чрез която се цели по-плавен преход към Европейските противоземетръсни норми (Еврокод 8).

- В кои зони на страната сеизмичната опасност е най-голяма?

- Картата за сеизмично райониране на България по Наредба №2 определя четири зони с 9-а степен по интензитетната скала Медведев-Шпонхойер-Карник (това няма нищо общо с магнитуд 9 по Рихтер), а именно: София и Софийското поле на изток до Елин Пелин и Нови хан и на запад до Трън и Драгоман (границата със Сърбия); обширна зона, обусловена от огнищата по Маришкия шев и Кресненското дефиле - Пловдив и Пазарджик, на изток до Раднево и Симеоновград, на запад до Бобошево, Кочериново и Симитли, на юг по поречията на Струма и Места до Петрич и Кулата; районът на Шабла, Балчик, Каварна до Дуранкулак и малка зона южно от Тополовград.

- Еврокодовете по-строги ли ще са от досегашните ни норми?

- Действащата в момента у нас Наредба № 2 в основната си част е базирана на нормите от 1987 г., т. е. на познанията в областта на противоземетръсното инженерство от 70-те и 80-те години на миналия век. В Еврокод 8 са отразени резултатите от научните изследвания през последните две десетилетия.

Свободата за национален избор на някои ключови параметри също е голямо предимство. Ще дам пример с коефициентите за значимост, с които се завишава изчислителното сеизмично натоварване. При проектирането на особено важни съоръжения, които ще гарантират функционирането на инфраструктурата веднага след земетресение, е добре да бъде завишен коефициентът на значимост. Така може да се елиминира ефектът от някои недостатъци при строителството, без то да се оскъпява.

- Колко време е нужно за изследване сеизмичната устойчивост на една сграда и колко би струвало това на собствениците?


- На този въпрос не може да се отговори еднозначно. От основно значение е наличната изходна информация - данни за геологията, архитектурни и конструктивни чертежи. За повечето стари сгради (строени в началото на миналия век) тази информация не е запазена. В подобни случаи е необходимо да се изготви геоложки доклад и да се направят архитектурни и конструктивни заснемания. От особено значение е определянето на местоположението, вида и размерите на противоземетръсните елементи и количеството на вложената арматура (за целта се използват специални скенери). Чрез изследване на проби се определят якостните свойства на зидарията, бетона и арматурата. След тази подготвителна работа се разработва модел на конструкцията, който се изследва за сеизмични въздействия и се прави заключение за земетръсната устойчивост - достатъчна ли е тя, или се налага усилване   
За обследването на някои сгради не е необходимо нито време, нито средства, целият този процес е излишен, просто тяхната обреченост е очевидна.

- Кои са по-стабилни при земетръс - панелките или сградите с други видове конструкция?

- Положителното при панелките е, че основните елементи - панелите, са произведени в заводски условия, което  предполага по-висок контрол на качеството. Ключов момент за общата устойчивост е качеството на изгражданите на площадката дюбелни връзки между панелите - заваръчни работи, антикорозионно покритие, плътност и якост на бетона. От съществена важност е и хидроизолацията на фугите. Едропанелните сгради изискват много старателна поддръжка - своевременно отстраняване на течове от водопроводните и канализационните мрежи, периодична инспекция и ремонт на хидроизолацията на фугите между панелите, предотвратяване или своевременно отстраняване на причините за оводняване на сутерените.


Източник: в. Монитор
Посещения: 11707




Коментари

Добави коментар



Фирми Продукти Услуги
Основни категории
 
Оикос - БГ ООД
Изключителен представител за България на водещия италиански производител OIKOS Srl. Екологично чисти декоративни бои и...

 
Подови настилки ООД
Фирмата предлага голямо разнообразие от настилки, подходящи за офиса, магазина, хотела, ресторанта, както и луксозни домашни...

 
Чех-Пласт ООД
Чех-Пласт ООД - производство и монтаж на Al и PVC дограма, окачени фасади, стъклени врати и витрини, окачени тавани, зимни...

 
Би Джи Ар Груп ООД
Би Джи Ар Груп - системни решения за енергийна ефективност. Проектиране, доставка, продажба, изграждане и сервизиране на...