Закон за техническите изисквания към продуктите



23 октомври 2008


Обнародван, ДВ, бр. 86 от 1 октомври 1999 г.

 

Глава първа

Общи положения

Чл. 1.

Този закон урежда:

1. реда за определяне на съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или в действие;

2. задълженията на лицата, които пускат продукти на пазара и/или в действие;

3. реда за определяне на правата и задълженията на лицата, които извършват дейностите по оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания;

4. техническия надзор за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност при тяхното проектиране, производство, внос, монтаж, поддържане, ремонтиране и експлоатация.

Чл. 2.

Този закон цели:

1. да създаде условия, които гарантират пускането на пазара и/или в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни и опазването на околната среда и вещите;

2. да уеднакви съществените изисквания към продуктите със съществените изисквания, приети в Директивите на Европейския съюз от "Нов подход".

Чл. 3.

Продукти, за които са определени съществени изисквания, се пускат на пазара и/или в действие само когато не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни и опазването на околната среда и вещите и са правилно монтирани, поддържани и използвани по предназначението им.

Чл. 4.

(1) Пускането на пазара и/или в действие на продукти, за които са определени съществени изисквания, се извършва след оценяване на съответствието им с тези изисквания.

(2) Задължението да бъде оценено съответствието на продуктите по ал. 1 е на лицата, които ги пускат на пазара и/или в действие. Лицата, които пускат продукти на пазара и/или в действие, са производители, вносители или лица, които сглобяват, инсталират или извършват други действия, които могат да повлияят върху съответствието на продукта със съществените изисквания.

Чл. 5.

За продуктите, които са проектирани и произведени съгласно изискванията на българските стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, се счита, че те съответстват на съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 6.

Глава втора

Ред за определяне на съществените изисквания към продуктите

Чл. 6.

(1) Министерският съвет възлага с решение на министри и на други органи на изпълнителната власт разработването на наредби, с които се определят съществените изисквания към продуктите.

(2) Със съществените изисквания към продуктите се определят резултатите, които е необходимо да се постигнат, или рисковете, които трябва да се избегнат, за да се осигури защитата на живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни и опазването на околната среда и вещите.

Чл. 7.

(1) Министерският съвет приема по предложение на определените в решението по чл. 6 министри и други органи на изпълнителната власт съответните наредби, с които се определят:

1. групите продукти, за които се определят съществените изисквания;

2. съществените изисквания към продуктите;

3. процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания и начина на удостоверяване на съответствието и техническото досие на продукта;

4. необходимите документи и редът за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, сроковете му за валидност, както и допълнителните специфични критерии към лицата, които оценяват съответствието, и задълженията им по процедурите за оценяване на съответствието;

5. правилата за нанасяне на маркировката за съответствие.

(2) В наредбите по чл. 6 се определят специфични критерии в зависимост от процедурите за оценяване на съответствието.

Глава трета

Оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания

Чл. 8.

Оценяването на съответствието на продукти със съществените изисквания, наричано по-нататък оценяване на съответствието, може да се извършва в зависимост от процедурите за оценяване на съответствието, определени в наредбите по чл. 6, от лицата, които пускат продукти на пазара и/или в действие или от лицата, получили разрешение да извършват оценяване на съответствието.

Чл. 9.

Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава от съответния министър или от друг орган на изпълнителната власт, на който е възложено изпълнението на наредба по чл. 6.

Чл. 10.

(1) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава на лице, което:

1. е регистрирано по Търговския закон или е създадено с акт на Министерския съвет;

2. разполага с необходимия персонал и технически средства за извършване на процедурите за оценяване на съответствието;

3. не е участвало, включително и наетият от него персонал, при проектирането, производството, доставката и монтажа на продуктите, чието оценяване ще извършва;

4. има нает персонал, който притежава:

а) професионален опит и техническа компетентност за оценяване на съответствието;

б) достатъчни познания за изискванията по отношение на извършваните дейности и практически умения за тяхното изпълнение;

в) необходимите способности за съставяне на протоколи, доклади и сертификати, които удостоверяват резултатите от извършените дейности;

5. може да гарантира безпристрастност и независимост на персонала си;

6. има застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му;

7. персоналът му е обвързан с изискването за опазване на професионалната тайна относно информацията, която получава при извършване на дейността.

(2) В наредбите по чл. 6 се определят допълнителни специфични критерии към лицата, получили разрешение да извършват оценяване на съответствието, в зависимост от съществените изисквания към продуктите.

Чл. 11.

(1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за извършване на оценяване на съответствието, подава писмено заявление, придружено от документите, определени в съответната наредба по чл. 6.

(2) Когато лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за извършване на оценяване на съответствието, представя атестат за акредитация по определен стандарт от серията ЕN 45000, издаден от Българската служба за акредитация, се счита, че има необходимата техническа компетентност и отговаря на критериите по чл. 10.

Чл. 12.

(1) В срок до три месеца от получаване на заявлението и документите по чл. 11 съответният министър или друг орган на изпълнителната власт се произнася по искането, като издава разрешението.

(2) В случаите когато заявителят не отговаря на критериите по чл. 10, съответният министър или друг орган на изпълнителната власт в срок до три месеца отказва издаването му с мотивирана писмена заповед. Заявителят се уведомява писмено в 7-дневен срок от издаването на заповедта.

Чл. 13.

Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава със срок на валидност, който се определя със съответната наредба по чл. 6.

Чл. 14.

Разрешението за извършване на оценяване на съответствието съдържа:

1. наименование на органа, издал разрешението;

2. име/фирма, седалище, адрес на управление и представителство на лицето, на което се издава разрешението;

3. наименование на продуктите и процедурите за оценяване на съответствието им;

4. дата на издаване на разрешението и срок на валидност.

Чл. 15.

Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се отнема, когато лицата, получили разрешение, престанат да отговарят на някои от критериите по чл. 10 или когато не изпълняват задълженията си при извършване на процедурите за оценяване на съответствието.

Чл. 16.

Отказът да се издаде разрешение за извършване на оценяване на съответствието, както и решението за отнемане на разрешението подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Чл. 17.

Министрите и другите органи на изпълнителната власт предоставят на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология данните по чл. 14, както и информация за отнетите разрешения.

Чл. 18.

Държавната агенция по стандартизация и метрология определя идентификационен номер на лицето, получило разрешение за извършване на оценяване на съответствието. На едно лице се определя един идентификационен номер независимо от броя на разрешенията, които е получило.

Чл. 19.

(1) Държавната агенция по стандартизация и метрология води регистър на издадените и отнетите разрешения за извършване на оценяване на съответствието.

(2) Данните от регистъра се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Чл. 20.

Регистърът съдържа данните по чл. 14 и идентификационния номер на лицето, получило разрешение за извършване на оценяване на съответствието.

Чл. 21.

Съответствието на продуктите със съществените изисквания се удостоверява с декларация за съответствие и/или с маркировка за съответствие според изискванията на наредбите по чл. 6.

Чл. 22.

Декларацията за съответствие се съставя, когато това се изисква с наредбите по чл. 6, от лицата, които пускат продукти на пазара и/или в действие.

Чл. 23.

За продуктите, които имат маркировка за съответствие и/или декларация за съответствие, се счита, че те съответстват на съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 6.

Чл. 24.

Министерският съвет с наредба определя правилата за използване и графичното изображение на маркировката за съответствие.

Чл. 25.

Лицата, които пускат продукти на пазара и/или в действие, са длъжни да съхраняват техническото досие не по-малко от 10 години от последната дата на производство на продукта, освен ако съответната наредба не предвижда друг срок.

Чл. 26.

Лицата, които пускат продукти на пазара и/или в действие, са длъжни, при поискване от органите за надзор на пазара, да предоставят техническото им досие.

Глава четвърта

Надзор на пазара

Чл. 27.

Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология осъществява надзор на пазара, за да се осигури съответствието на продуктите, пуснати на пазара и/или в действие, със съществените изисквания по този закон.

Чл. 28.

Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология оправомощава длъжностни лица от своята администрация, които:

1. осъществяват наблюдение и контрол върху продуктите, за които има съществени изисквания;

2. предприемат действия за установяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания, включително и при внос, когато възникнат сериозни съмнения за това;

3. дават задължителни предписания на лицата, които пускат на пазара и/или в действие продукти, за да приведат продуктите в съответствие със съществените изисквания;

4. предприемат действия за ограничаване или забрана за пускане на пазара или за изтегляне на продукта от пазара в случаите, когато е необходимо;

5. предприемат действия срещу лицата, поставили маркировка и/или издали декларация за съответствие на продукт, който не съответства на съществените изисквания, и срещу тези, които са отговорни за несъответствието на продукта;

6. предприемат действия по информиране на лицата, които биха могли да бъдат изложени на риск.

Чл. 29.

(1) Длъжностните лица по чл. 28 имат право:

1. на свободен достъп до митнически, търговски, производствени и складови помещения;

2. на свободен достъп до помещенията, където продуктите се пускат в действие или се използват;

3. да изискват техническото досие на продукта и декларацията за съответствие;

4. да вземат образци или проби от продукти и да ги подлагат на изпитване.

(2) Длъжностните лица по чл. 28 могат да използват получената документация и информация само за нуждите на надзора на пазара.

Чл. 30.

Изпитването на продуктите в случаите по чл. 29, ал. 1, т. 4 не може да се извършва от лицата, които са оценили съответствието на същите продукти.

Глава пета

Технически надзор на съоръжения с повишена опасност

Чл. 31.

(1) Устройството, монтажът и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност трябва да съответстват на технически изисквания, правила и норми за безопасност, определени с акт на Министерския съвет.

(2) Министерският съвет приема актовете по ал. 1 по предложение на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Чл. 32.

Съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон са: парни и водогрейни котли, котли с органични топлоносители, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове, ацетиленови уредби, асансьори, повдигателни съоръжения, въжени линии и ски-влекове.

Чл. 33.

(1) Съоръженията с повишена опасност подлежат на технически надзор при тяхното проектиране, производство, внос, монтаж, поддържане, ремонтиране и експлоатация за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите, определени с актовете по чл. 31.

(2) Не подлежат на технически надзор по реда на този закон съоръженията с повишена опасност, разположени на територията на атомни електроцентрали, на плавателни и летателни средства, на подвижния железопътен състав и в подземни рудници и мини.

Чл. 34.

(1) Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност се осъществява от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология чрез Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" и от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология, наричани по-нататък органи за технически надзор.

(2) Министерският съвет определя с наредба видовете съоръжения с повишена опасност, чийто надзор се осъществява от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология, и видовете съоръжения с повишена опасност, чийто надзор се осъществява от оправомощени лица, както и условията и реда за оправомощаване на лицата по ал. 1.

Чл. 35.

Органите за технически надзор заверяват за съответствието им с техническите изисквания, правила и норми, определени с актове по чл. 31:

1. проектантската и конструкторската документация за производство на съоръжения с повишена опасност, на които не е извършено оценяване на съответствието по реда на глава трета;

2. проектите на строежите, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност;

3. проектите и техническата документация за монтаж, експлоатация, ремонт и поддържане на съоръженията.

Чл. 36.

Дейностите по производство, монтаж, поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност се извършват от лица, които са получили разрешение за това от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология или оправомощени от него длъжностни лица от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор".

Чл. 37.

Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология или оправомощени от него длъжностни лица от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" разрешават употребата на внасяните в страната съоръжения с повишена опасност, на които не е извършено оценяване на съответствието по реда на глава трета, след извършване на експертиза за тяхната безопасност.

Чл. 38.

Продавачът на съоръжения с повишена опасност е длъжен да предостави на купувача и чертежи, сертификати, инструкции за монтаж и експлоатация и други необходими документи на български език за безопасно монтиране, експлоатация, ремонтиране и поддържане на съоръжението.

Чл. 39.

(1) Собственикът и/или ползвателят на съоръжение с повишена опасност предоставя на органите за технически надзор техническата документация на съоръжението преди пускането му в експлоатация.

(2) Органите за технически надзор водят регистър на съоръженията с повишена опасност съгласно изискванията и реда, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.

Чл. 40.

Съоръженията с повишена опасност се пускат в експлоатация след издаване на писмено разрешение за това от органите за технически надзор.

Чл. 41.

Изискванията, условията и редът за издаване на разрешенията по чл. 36, 37 и 40 се определят с актовете по чл. 31.

Чл. 42.

(1) Органите за технически надзор извършват технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръженията с повишена опасност преди въвеждането им в експлоатация, периодично и/или внезапно по време на тяхната експлоатация, както и проверки на предприятията, сградите и другите обекти, в които съоръженията се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират.

(2) Редът за осъществяване на техническия надзор се определя с актовете по чл. 31.

(3) Разходите за командироване на инспекторите от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" за извършване на технически прегледи, проверки и изпитвания по ал. 1 са за сметка на техните собственици и/или ползватели.

Чл. 43.

За заверка на документи по чл. 35, за издаване на разрешения по чл. 36, 37 и 40 и за технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръжения с повишена опасност по чл. 42, ал. 1, извършени от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет. 

Чл. 44.

Собствениците и/или ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят обслужването им от персонал, който има необходимата квалификация и правоспособност. Броят на персонала се определя в проекта на съоръжението или от органите за технически надзор.

Чл. 45.

(1) Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор":  

1. съгласува учебните програми и планове за обучение в училищата и курсовете за придобиване на правоспособност за обслужване на съоръжения с повишена опасност;

2. разрешава провеждането на курсовете по т. 1;  

3. издава документи за правоспособност за обслужване на съоръжения с повишена опасност.

(2) Министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология приемат наредби за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по обслужване на съоръжения с повишена опасност. 

Чл. 46.

(1) Собственикът и/или ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да:

1. осигури безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията и да ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност;  

2. изработи производствена инструкция въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно особеностите на обекта, в който те се експлоатират; в инструкцията се определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и спиране на съоръженията, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки;

3. осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал;

4. състави и съхранява техническо досие на всяко съоръжение, което да съдържа техническата му документация, чертежите, изчисленията и документите за извършени ремонти, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор;

5. има ревизионна книга за всяко съоръжение, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности, както и предписанията за отстраняване на констатирани нарушения;

6. изпълнява и контролира изпълнението от обслужващия персонал на предписанията, дадени от органите за технически надзор;

7. уведомява Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" и други държавни органи съобразно тяхната компетентност за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на съоръженията с повишена опасност.

(2) Собственикът и/или ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения:

1. с устройство, което не съответства на нормативните изисквания;

2. които показват повреда или неизправност при работа;

3. на които не е извършен технически надзор съгласно изискванията на този закон и на наредбите по неговото прилагане.

Чл. 47.

Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" обследва и анализира причините и условията за възникването на аварии и злополуки със съоръжения с повишена опасност и предприема необходимите мерки за предотвратяване на аварии.

Чл. 48.

Органите за технически надзор имат право на достъп до съоръженията с повишена опасност и обектите, в които те се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират, независимо от формата на собственост, както и да получават от собствениците, работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите и други лица всички необходими за извършване на надзорната дейност сведения, документи, помощни средства и персонал, проби и материали за изпитвания и изследвания.

Чл. 49.

(1) За неизпълнение на установените изисквания в тази глава и в актовете по нейното прилагане органите на техническия надзор могат да предприемат следните принудителни административни мерки:

1. да издават задължителни писмени предписания на собственици, работодатели, длъжностни и други лица;

2. да разпореждат писмено спиране на експлоатацията на предприятия и/или съоръжения с повишена опасност.

(2) При неизпълнение на разпореждане за спиране експлоатацията на предприятие или съоръжение с повишена опасност те се спират със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи и на Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Жалбата не спира изпълнението на мерките.


Глава шеста

Административнонаказателни разпоредби

Чл. 50.

Лице, което пуска продукти на пазара и/или в действие в нарушение на разпоредбите на чл. 3 и 4, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 51.

Лице, което използва декларация за съответствие с невярно съдържание и маркира неправомерно продукт с маркировка за съответствие, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 52.

Лице, което пуска продукти на пазара и/или в действие в нарушение на разпоредбите на чл. 25 и 26, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 53.

За неизпълнение или нарушение на задължителните предписания на длъжностните лица съгласно чл. 28, т. 3 виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 54.

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 50, 51 и 52 се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Чл. 55.

(1) За неизпълнение или нарушение на разпоредбите на чл. 36, 44, чл. 46, ал. 1, т. 1, 6 и 7 и ал. 2 или при неизпълнение на принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 виновните лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв.

(2) За други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба от 100 до 2000 лв.

Чл. 56.

Който пречи на органите за надзор на пазара и органите за технически надзор да изпълняват служебните си задължения, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

Чл. 57.

Когато нарушенията на този закон или разпоредбите по прилагането му са извършени от лицата, които обслужват съоръжения с повишена опасност, нарушителите могат да бъдат лишени от придобитата правоспособност за срок от един месец до две години.

Чл. 58.

 (1) Нарушенията на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане се установяват с актове, съставени от инспекторите от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор".

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 59.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1.

По смисъла на закона:

1. "Продукт" е материален резултат от дейности или процеси, включващи технически средства, преработени материали и други.

2. "Хармонизиран европейски стандарт" е европейски стандарт, приет от европейска организация по стандартизация в изпълнение на мандат на Европейската комисия, чийто номер и връзка с директива се публикува в Официален вестник (Official Journal) на Европейските общности.

3. "Пускане на пазара" е предоставянето на продукта безплатно или срещу заплащане за първи път, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.

4. "Пускане в действие" е моментът, при който продуктът преминава в етап на първо ползване от крайния потребител.

5. "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което е отговорно за проектирането и производството на продукт и/или предоставянето на продукта от негово име или променя, съществено модифицира и преправя продукта с оглед на пускането му на пазара или за собствени нужди.

6. "Оценяване на съответствието" е систематично изследване на степента, в която продукт или процес отговаря на съществените изисквания.

7. "Акредитация" е процедура, чрез която упълномощен орган официално признава, че даден орган или лице е компетентен да изпълнява определени задачи.

8. "Надзор на пазара" е съвкупност от методите, процедурите и дейността на институциите, необходими, за да се осигури продуктите на пазара да отговарят на изискванията, приложими към тях, да имат съответната маркировка и да са придружени от необходимата техническа документация.

9. "Ползвател" е лице по смисъла на чл. 56-59 от Закона за собствеността.

§ 2.

(1) Лицата, които представят на панаири, изложби и демонстрации продукти, които не са оценени за съответствие със съществените изисквания, са длъжни да обявят това, както и че те не се пускат на пазара и/или в действие и да предприемат необходимите мерки, за да гарантират безопасността по време на представянето.

(2) Длъжностните лица по чл. 28 предприемат действия, за да установят изпълнението на задълженията по ал. 1.

§ 3.

(1) Наименованията и регистрационните номера на българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология. При публикуването на стандартите задължително се посочва връзката със съответната наредба.

(2) Стандартите по ал. 1 се въвеждат идентично чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език по реда на Закона за националната стандартизация.

(3) Прилагането на български стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, е доброволно в областта на прилагане на наредбите по чл. 6, с изключение на наредбата, въвеждаща директивата на Съвета на Европа 89/106/ЕЕС (OJ L 40 от 11.II.1989 г.) за уеднаквяване на законовите разпоредби на страните членки, отнасящи се до строителните продукти, изменена с директива 93/68/ЕЕС (OJ L 220 от 30.VIII.1993 г.).

§ 4.

Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност в системите на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта се осъществява по реда на този закон и разпоредбите по прилагането му от техни специализирани органи под методическото ръководство на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология. Организацията, задачите и функциите на тези органи се уреждат с правилници, издадени от съответните министри.

§ 5.

Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели осъществява контрол за техническата безопасност на съоръженията с повишена опасност на територията на атомните електроцентрали и определя технически правила и норми за тяхното проектиране и безопасна експлоатация.

§ 6.

Контролът за техническата безопасност на съоръженията с повишена опасност в подземните минни обекти се осъществява от отдел "Минно-техническа инспекция" към Министерството на труда и социалната политика. Правилата, нормите и изискванията за устройството и безопасната експлоатация на тези съоръжения се определят от министъра на труда и социалната политика.

Заключителни разпоредби


§ 7.

Този закон отменя:

1. Член 54, чл. 199, ал. 2 и чл. 201, ал. 7 от Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ., бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г., изм.; бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г.).

2. Член 9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124 от 1997 г.).

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 17 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


Източник: Държавен вестник



Фирми Продукти Услуги
Основни категории
 
Брамак покривни системи ЕООД
Брамак покривни системи ЕООД. Покривът е покрив, когато е БРАМАК. Производство на бетонни керемиди, капаци и елементи за сух...

 
ММС Инк ЕООД
ММС Инк е оторизиран дистрибутор на DAIKIN Япония и FRICO Швеция. Пълен инженеринг на климатизация, вентилация, отопление,...

 
Логос Ботевград
Логос Ботевград е официален вносител на изолационни плоскости Депрон. Извършваме търговия на едро и дребно с всички видове...

 
Технопанел ЕАД
Технопанел ЕАД е българската компания, която разработва, произвежда и предлага покривни и фасадни ограждащи системи от...